Традицията на този ден повелява да си разменяме мартенички. Тя е тясно свързана с легендата за създаването на нашата държава и е един от най-тачените български обичаи. Като символ на настъпващата пролет и олицетворение на нов цикъл в природата, той дарява с усмивка и мало и голямо.
Мартеница пращам надалече
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта.
Да те топли даже и далече,
да те връща нощем у дома,
за да имаш сили в крилете
като следваш своята мечта.
Да ти дава дързост в живота,
че си струва още да вървиш
и където и да си… далече –
носиш нишката на своя род.
Днес е двоен празник. Марта, Мартин, Мартина и пр. имат имен ден.
Честит имен ден!
Земята празнична погача
поднася ти сега с любов,
за твойто име даже здрача
изрича божи благослов.
Бъди със име светлолико
в живота черен и красив.
Човек без име – значи никой,
човек със име – значи жив!
Носи го чисто, за да грее
от род на род, от век на век.
Човек за името живее
и само с име е човек.
Нека твоя имен ден
да прилича на рожден,
нека да е весел и открит,
за да бъдеш винаги честит.
Весел празник на всички!