Моето увлечение по история и в частност антична история ме „доведе” съвсем случайно в Бутринт. Казвам случайно, защото…. Един наш познат следващ в университета специалност „туризъм”, имаше поставена задача да направи филм-презентация за един от обектите включени в списъка за „Световното културно наследство на ЮНЕСКО”. Обърна се към нас за помощ. Нямаше никаква идея за какво да бъде филма. За нас пък това беше предизвикателство. Нещо ново и различно. Приехме. Естествено, филмът трябваше да бъде с кадри монтирани и взети от други филмчета намерени в интернет пространството, защото никой не очаква, че възпитаниците му специално ще отскочат до мястото, което са решили да представят в своята презентация за да правят съответно филм.
Дълго се чудехме над какво да поработим. Искахме да е нещо не толкова известно. Да е екзотично и интересно. Историята на Бутринт ме грабна. Решихме, че това ще е неговата тема, но възникна проблем. Като цяло информацията за това китно и пропито с вековна история кътче, беше оскъдна. След няколко нощи „ровене” в нета, писане, триене и пак писане, с много труд успяхме да съберем нужната ни информация. После сглобихме кратко филмче със субтитри на английски и българси език. И презентацията се получи. За мое най-голямо съжаление и по независещи от мен обстоятелства нямам възможност да ви покажа видеоклипа, но позволете ми в текст и картинки да ви върна години назад в историята. Приятно пътуване!
Разположение на Албания
Албания е разположена в Югоизточна Европа на Балканският полуостров. Граничи с Адриатическо и Егейско море, Косово и Черна гора. Заема площ от 28,748 кв.км. със столица Тирана. Населението е смесено като освен преобладаващите 95% албанци има и гърци, власи, роми, сърби, българи, черногорци, македонци. Преобладаващата религия е мюсюлманската, но има и християни. Ниският икономически растеж и стандарт на живот на Албания са компенсирани от прекрасните природни гледки: впечатляващи планини, зелени алпийски ливади, девствени плажове и кристално чисти езера. Местните жители, пълни с топлина и гостоприемство се различават от повечето други европейски народи. Великолепната природа и културните съкровища на Албания ще oставят у всеки незабравими спомени от едно прекрасно пътуване. Богатото разнообразие на ландшафта – хълмовете, планини, речни долини и клисури предоставят спиращи дъха панорамни гледки, на моретата, реките и езерата блестящи като огледало, с кристално чисти води. Забележителен набор от исторически обекти: църкви, джамии, римски руини, древни елинистически градове или праисторически обекти, както и гробища, римски вили и храмове, венециански и османски крепости могат да се намерят почти навсякъде. Най-древното население на Албания са илирите (2 в. пр. Хр.), а в Национален парк Бутринт се намират разкопките на най-големият и романтичен древен град на Балканите.
Културно-историческа част
Бутринт е археологически обект в Албания с интересна културно-историческа история. Някога е бил важен стртегически и търговски център. Кротките местни жители първо посрещали гости по море, а после се оказвали колония на гърци, римляни или други народи решили да стоварят десница отгоре му. Бутринт е древен град-пристанище, разположено на хълм. Регистриран като първия албански археологически обект включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1992 година. Този древен град е един от фрагментите, които формират тъканта на древните културни пейзажи на Албания. Селището става важна спирка по маршрута на търговците. Търговията достига апогея на своето слава през 4 в.пр.н.е. като един от най-големите морски и търговски центрове в древния свят.
Укрепленията, които датират от 6 в.пр.н.е., напомнят за военният и икономически потенциал на града по това време. Хълмът, на който се намира акропола е заобиколен от стена, изградена от огромни каменни блокове.
Амфитеатърът, датиращ от 3 в. пр.н.е., говори за културното богатство на града: каменните банки/места, от които 23 редове са запазени, и биха побирали аудитория от 1500 души. Театърът е разположен в подножието на Акропола, в близост до два храма. Открит е при разкопки през 1928г. от италианският археолог Луиджи Мария Ugolini и е един от най-добре запазените антични театри в Албания. Имал е 19 нива на места и е бил с капацитет за 5000 зрители. За античността, пък и към днешна дата, тези цифра е грандиозна. Първоначално (от 3в.пр. Хр.) театъра е следвал „гръцки” стил и е бил използван от поклонници и жреци на светилището за религиозни церемонии и обществено обсъждане. През 2в. театъра е възстановен и разширен в римски стил.
При разкопките са открити и множество чинии, вази, керамични свещници – както и скулптури. От времето на римското управление са открити три монументални фонтана, три обществени бани, фитнес зала, украсена с мозайки и най-вече, акведукт изграден по време на царуването на Август.
По времето на Юлий Цезар и Август в Бутринт започва строителството на мостове, акведукти, храмове, обществени терми и др. характерни за римската цивилизация съоръжения. След гръко-имската епоха, свой отпечатък е оставил и „мюсюлманският Бонапарт”–Али паша, който през 18 в. е бил владетел на тези земи. Венецианците и отоманците са ни оставили
масивни крепостни стени и отбранителни съоръжения от които най-впечатляваща е „Лъвската” порта със своя майсторски издялан в камъка барелеф на царственото животно, чиято роля била да намали размера на входа и да улесни защитата му в случй на нападение. През 5 в. Бутринт е обект на варварски набези, а два века по-късно започва сроеж на църкви, от които най-впечатляваща е катедралната, чиито останки датират от 9 в. и са сравнително запазени. По-късно става епископски център.
Руините на този древен град пазят спомени за дълга и богата история. Ако те оживеят, най-напред ще видим праисторическите хора, които първи са се заселили на това място. По-късно, през античността, ще се появят древните елини и ще създадат тук своя колония. Следващите жители ще превърнат града в част от Римската, а по-късно – и от Византийската империя. Войски на Венецианската република ще заселят цветущия византийски град, но скоро след това ще го напуснат. Ще станем свидетели и на тъжния край на тази история. През късното Средновековие градът ще бъде изоставен от своите обитатели и
постепенно ще падне в плен на настъпващите мочурища. Днешният археологически обект е съкровищница на руини, представящи всеки период от развитието на града. Трудно е да си представим различните форми, които е приемал града през различните епохи. Също така е трудно да си представим и съдбата на жителите му през поколенията.
Бутринт е разположен в южна Албания, срещу о. Корфу и е заобиколен от красива лагуна. Той е един от най-забележителните археологически обекти в Адриатическо море. След дванадесет години на археологически разкопки и големи инвестиции Бутринт се превръща в изключително атрактивно място като туристическа дестинация. Примамлив е за хора с различни интереси. От една страна живописната природа и магична атмосфера примамва художници, артисти и туристи, а от друга страна величието към което дори природата е благосклонна и е съумяла да съхрани–археолозите. След кратко плаване с ферибот или кораб от Корфу, ще се озовете до албанското пристанище Саранда. След това с автобус или такси можете да стигнете до Бутринт, намиращ се на 20 км. южно от пристанище Саранда.
Тук може да видите светилището на Аскепий, богът на медицината, датиращо още от 4в. пр. Хр. Резположено на южният склон на Акропола. Тук са идвали воините за да бъдат излекувани. Пускали са символични предмети и пари.
Фрагмент от стената заобикаляща комплекса.
Комлекса се издига върху поредица от павирани площи – тераси. Първоначално светилището на Асклепий се състояло от самият храм на бога, закрити пешеходни пътеки, както и хазна изградена за даренията направени в името на бога. По-късно светилището е реформирано за да се построи и театър към него. Комплексът бил обграден от стена, която очертавала пределите му.
Асклепий бил един от най-важните богове за здравето в Античността. Той бил син на бог Аполон и на смъртна жена. Прославил се като изкусен лекар, който даже възкресявал мъртвите. За това му нарушение, Зевс го убил с мълния, изкована от циклопите. В негова чест били създадени няколко светилища, като най-известното от тях се намирало в Епидавър.
През 44г. Цезар пристига в Бутринт и го обявява за римски колониален град. Синът му Август след победа над Антоний и Клеопатра продължава да го развива. Изгражда водопровод и мост. Сърцето на града е преустроено. Издигнати са множество улици, обществени сгради и баня следващи традиционният римски стил. Разкопките разкриват къща с елегантни стаи и мозаечни подове, стенописи подредени около централен двор, охлаждан с фонтана. Надпис върху мозайката на входа показва, че е била собственост на някой от сенаторски ранг. По късно тази вила е превърната в дворец. Подпочвените води обаче накарали собственикът й да я напусне. До края на 6в.сл.Хр. e обиталище на различни поколения рибари и занаятчии.
До 5в. християнството в Бутринт процъфтявало. Градът е имал свой епископ. Баптистерий (в раннохристиянската архитектура представлява кръщелня, помещение в църквата или пристройка към нея (откъм юг), където в първите векове от признаването на християнството като официална религия и средновековието се извършвал ритуалът на свето кръщение на възрастни.) е открита през 1928г. от италианска археологическа мисия и е вторият по големина баптистерий в източната част на Римската империя, като най-голямата е в църквата „Света София“ в Истанбул. Всеки аспект от архитектурата и украсата на Баптистерий е символ на кръщението. Фонтан от другата страна на Баптистерий символизира извора на вечен живот. В сложна мозайка са ярко оцветените изображения на земя (животни), въздух (птици) и вода (риби), което също символизира аспекти на християнското спасение. С прекрачването на прага на главния вход вниманието на посетителите се насочва към изображението на два големи пауна и лозя върху голяма ваза. Пауните символизират рай и безсмъртие, а вазата и гроздето – кръвта на Христос.
В същият този период била построена и Голямата базилика. Имала е три крила, разделени с колонади, някои от тях могат да се видят вътре. Подът е настлан с мозайка, която е създадена от същите майстори, които са направили мозайката в Баптистерий.
В гарада са открити още 7 църкви, като най-важната от тях се намира в равнината на противоположната страна на Vivari Channel.
Укрепленията свидетелстват за различните етапи на тяхното надстрояване от времето на гръцката колония до Средновековието. На югоизток се намира един от главните входове към града, който датира от 3в.пр.Хр. до към 14в. През 3в.пр.Хр. e построен внушителен вход, който е бил заграден от едната страна от кръгла кула, а от другата – 
правоъгълна кула. И на двете кули е имало бойници. През средновековието е била построена нова порта на брега на езерото, което се е явявало като естествена защитна преграда от нападение.
Грандиозната кръгла стена на Бутринт датира от 4 в.пр.Хр. и свидетелства за инженерните умения на този период. Стената е построена, без спойка, като големите блокове са идеално прилепени един към друг. Портата е била открита от италиански археолози през 1930.
Бутринт е обновен и превърнат в музей през 2005г. Посещението му е едно вълнуващо преживяване. Бутринт е микрокосмос на историята на Средиземно море. Има следи от основните паметници и руини на всеки период през който е минал. Разказва ни за всички фази на развитие, възход и падение на великите империи, които са доминирали в региона.
Легендата гласи…… първите жители по тези места са бегълци от опожарена Троя. Сред тях е Елен – син на Приам и Хекуба, брат близнак на Касандра. Неговите видения и пророчества го подтикнали да се опита да направи всичко възможно да предпази Парис от пагубната му страст към хубавата Елена, но усилията му били напразни. След падането на Троя, Елен става роб на Неоптолем, който взима за жена Андромаха. Отправят се по море към Епир, но се установяват в Бутринт. След смъртта на Неоптолем, Елен се жени за Андромха и до края на дните си управляват в мир и сговор областта.
Бутринт прилича на райска градина, сахранила редица древни останки, за да ни разкажат днес своята вековна история. В този малък археологически микрокосмос са намерени множество предмети от различните исторически периоди през които е минал, но от тях най-ценна е статуята на Богинята на Бутрин – олицетворение на класическият грицки идеал на женска красота.
