Този колаж се „роди“ съвсем случайно. Ровейки се в интернет видях снимка на един прекрасен витраж. Представляваше две стилизирани дървета през, чиито клони бе погледнал неговият автор. Много ми допадна и реших да го пречупя през моите възприятия, като го пресъздам чрез ръчна хартия. Имах идея за дървото и клоните да използвам кафява хартия, която вече няколко години се търкаля в килера, а за отделните елементи виждащи се през тях да използвам ръчна хартия в различни тонове. В представите ми изглеждаше красиво, но в процеса на работа все не се получаваше така както ми се искаше. Много пъти се опитвах да направя дърветата и клоните, а после ги развалях, и така неусетно се образува първо короната на това дърво. Преместих я върху един плътен лист от ръчна хартия, който бях направила преди няколко месеца, но все не му намирах приложение. В структурата й има различни сухи треви и листа. Има и няколко люспи от кромид лук, които създават едно есенно усещане.
Закрепването на короната върху листа се оказа трудна задача. Ръчната хартия е с висока попивателност и лесно рушаща се структура. Лепилото попиваше и бързо изсъхваше без да закрепи кафявата хартия, която от своя страна пък беше жилава и непокорна. Трудно се подчиняваше на формите, които исках, чрез нея да пресъздам. И така след дълги борби успях да оформя и закрепя короната. Тук-таме апликирах и няколко зелени листенца от едно храстче, което си отглеждам в двора. За основа на дървото използвах кора от върба. Бях я намерила при една от разходките ми покрай реката.
Цяла седмица прибавях елемент след елемент. Чаках да изсъхне. После пак. И така до днес. Сега вече е напълно завършен. Виси си на стената и чака своят нов притежател.
