Рекламните кибритени кутийки са подходящ и достъпен рекламен продукт. С голямо разнообразие от вид, форма и размер сме в състояние да задоволим потребностите и на най-взискателният клиент. Нашата цел е да предоставим качествени услуги на достъпни цени, стремейки се към комплексно рекламно обслужване.
При печат върху кибритената кутийка или кибритена книжка могат да бъдат приложени различни технологии като: ламиниране, лакиране, голд печат, сух печат и други, предаващи уникален вид на продукта.
Наш клиент избра кибритена кутийка за пури, съдържаща 15 бр. клечки. Желанието му бе кутийката да е черна. На лицето да е логото на фирмата, а от едната страна, където няма възпламенително покритие, да са поместени телефони и e-mail за контакт. Искаше също кибритените клечки да са с червени главички. Спазвайки всички изисквания му беше проектиран дизайн и предоставена мостра, а след последвалото одобрение произведохме този прекрасен и стилен продукт.
Тялото на кибритената кутийка е двуцветно – черно+Pantone. Покрито с ламинат мат, а логото е с частичен UV лак, придаващ му релеф.
Какво знаем за кибрита освен, че е средство да възпроизвеждане на огън по сравнително безопасен начин? Хрумвало ли му е на някой, че и той има своя история? Дълга история ….
Преди появата на кибрита хората са палели огън с помощта на кремък или търкайки две дървени повърхности една в друга, а после грижливо са пазели „живите“ въглени в глинени гърнета.
Според някои източници първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577г. от придворни дами, които при военна обсада остават без огън и прахан. Първите клечки са направени със сяра. През 1855 г. шведски индустриалец и химик патентова кибрита, който на практика използваме в наши дни.
През 1827 г. в Европа се появяват кибритени клечки (малки трескички) намазани с бертолетова сол (калиев хлорат), които при потапяне в концентриран разтвор на сярна киселина се възпламенявали.
В началото към кибритените клечки не е имало особен интерес. Нещо повече, те плашели хората и отделяли ужасна миризма.
През 1830 г. сместа върху кибритените клечки се състояла от смес съдържаща бертолетова сол, фосфор и лепило. Възпламенявали са се при търкане върху твърда повърхност. Този вид клечки вече не миришели така лошо, но за сметка на това били отровни.
През 1855 г. шведският химик Йохан Лундстрьом нанесъл върху главичката на клечките черен фосфор, който също лесно се възпламенявал. Клечките вече не били вредни за здравето.
През 1889 г. била изобретена кибритената кутийка. Запалителната повърхност била отвътре. Нейн създател бил Джошуа Пюси. По-късно американска компания изработила същата кутийка като преместила запалителната повърхност отвън и я патентовала.
Накратко, това е дългата история на кибрита.
автор: Kenga advertising
