Преди повече от седмица получих по пощата своята изненадка от Самодивска омая за играта Предай нататък. Деня ми нещо се беше скапал. С две думи ми бяха потънали гемиите. Имах разни грижи и притеснения, които дори и тогавашното февруарско слънце не успя да прогони. Обадиха ми се от кметството, че има за мен писъмце. Отидох да си го взема и като го отворих…усмивката грейна на лицето ми. В миг спрях да виждам света около себе си в сива гама. Всичко се облече с цветове. Тогава си казах: „Всъщност, колко малко му е нужно на човек за да се усмихне.“
Благодаря, ти Самодивке за прекрасният дар!
